Среда седьмой седмицы по Пятидесятнице

Если чтения отсутствуют - значит, по данному дню еще не были добавлены тексты.

Апостол на Литургии:

1Кор. 137

1Кор. 137

12 Про́чымъ же а҆́зъ глаго́лю, (а҆) не гдⷭ҇ь: [Заⷱ҇ 137] а҆́ще кото́рый бра́тъ женꙋ̀ и҆́мать невѣ́рнꙋ, и҆ та̀ благоволи́тъ жи́ти съ ни́мъ, да не ѡ҆ставлѧ́етъ є҆ѧ̀: 13 и҆ жена̀ а҆́ще и҆́мать мꙋ́жа невѣ́рна, и҆ то́й благоволи́тъ жи́ти съ не́ю, да не ѡ҆ставлѧ́етъ є҆гѡ̀: 14 свѧти́тсѧ бо мꙋ́жъ невѣ́ренъ ѡ҆ женѣ̀ вѣ́рнѣ, и҆ свѧти́тсѧ жена̀ невѣ́рна ѡ҆ мꙋ́жи вѣ́рнѣ: и҆на́че бо ча̑да ва̑ша нечи̑ста бы́ли бы, нн҃ѣ же ст҃а сꙋ́ть. 15 А҆́ще ли невѣ́рный ѿлꙋча́етсѧ, да разлꙋчи́тсѧ: не порабо́тисѧ (бо) бра́тъ и҆лѝ сестра̀ въ таковы́хъ: въ ми́ръ бо призва̀ на́съ (гдⷭ҇ь) бг҃ъ. 16 Что́ бо вѣ́си, же́но, а҆́ще мꙋ́жа спасе́ши; И҆лѝ что̀ вѣ́си, мꙋ́жꙋ, а҆́ще женꙋ̀ спасе́ши; 17 То́чїю коемꙋ́ждо ꙗ҆́коже раздѣли́лъ є҆́сть бг҃ъ, кі́йждо ꙗ҆́коже при́званъ бы́сть гдⷭ҇емъ, та́кѡ да хо́дитъ: и҆ та́кѡ во всѣ́хъ цр҃квахъ повелѣва́ю. 18 Во ѡ҆брѣ́занїи ли кто̀ при́званъ бы́сть; да не ѿто́ргнетсѧ {да не твори́тъ себѣ̀ неѡбрѣ́занїѧ}: въ неѡбрѣ́занїи ли кто̀ при́званъ бы́сть; да не ѡ҆брѣ́зꙋетсѧ. 19 Ѡ҆брѣ́занїе ничто́же є҆́сть, и҆ неѡбрѣ́занїе ничто́же є҆́сть, но соблюде́нїе за́повѣдїй бж҃їихъ. 20 Кі́йждо въ зва́нїи, въ не́мже при́званъ бы́сть, въ то́мъ да пребыва́етъ. 21 Ра́бъ ли при́званъ бы́лъ є҆сѝ; да не неради́ши {да не печа́лишисѧ}: но а҆́ще и҆ мо́жеши свобо́денъ бы́ти, бо́льше порабо́ти себѐ. 22 При́званный бо ѡ҆ гдⷭ҇ѣ ра́бъ, свобо́дникъ гдⷭ҇ень є҆́сть: та́кожде и҆ при́званный свобо́дникъ, ра́бъ є҆́сть хрⷭ҇то́въ. 23 Цѣно́ю кꙋ́плени є҆стѐ: не бꙋ́дите рабѝ человѣ́кѡмъ. 24 [Заⷱ҇ 138] Кі́йждо, въ не́мже при́званъ бы́сть, бра́тїе, въ то́мъ да пребыва́етъ пред̾ бг҃омъ.

Евангелие на Литургии:

Мф. 60

Мф. 60

35 [Заⷱ҇ 60] И҆ позна́вше є҆го̀ мꙋ́жїе мѣ́ста тогѡ̀, посла́ша во всю̀ странꙋ̀ тꙋ̀, и҆ принесо́ша къ немꙋ̀ всѧ̑ болѧ́щыѧ: 36 и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да то́кмѡ прико́снꙋтсѧ вскри́лїю ри́зы є҆гѡ̀: и҆ є҆ли́цы прикоснꙋ́шасѧ, сп҃се́ни бы́ша.

1 Тогда̀ пристꙋпи́ша ко і҆и҃сови и҆̀же ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма кни́жницы и҆ фарїсе́є, глаго́люще: 2 почто̀ ᲂу҆чн҃цы̀ твоѝ престꙋпа́ютъ преда́нїе ста́рєцъ; не ᲂу҆мыва́ютъ бо рꙋ́къ свои́хъ, є҆гда̀ хлѣ́бъ ꙗ҆дѧ́тъ. 3 Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: почто̀ и҆ вы̀ престꙋпа́ете за́повѣдь бж҃їю за преда́нїе ва́ше; 4 Бг҃ъ бо заповѣ́да, гл҃ѧ: чтѝ ѻ҆тца̀ и҆ ма́терь: и҆, и҆́же ѕлосло́витъ ѻ҆тца̀ и҆лѝ ма́терь, сме́ртїю да ᲂу҆́мретъ. 5 Вы́ же глаго́лете: и҆́же а҆́ще рече́тъ ѻ҆тцꙋ̀ и҆лѝ ма́тери: да́ръ, и҆́мже бы ѿ менє̀ по́льзовалсѧ є҆сѝ: 6 и҆ да не почти́тъ ѻ҆тца̀ своегѡ̀ и҆лѝ ма́тере {ма́тере своеѧ̀}: и҆ разори́сте за́повѣдь бж҃їю за преда́нїе ва́ше. 7 Лицемѣ́ри, до́брѣ прⷪ҇ро́чествова ѡ҆ ва́съ и҆са́їа, глаго́лѧ: 8 приближа́ютсѧ мнѣ̀ лю́дїе сі́и ᲂу҆сты̑ свои́ми и҆ ᲂу҆стна́ми чтꙋ́тъ мѧ̀: се́рдце же и҆́хъ дале́че ѿстои́тъ ѿ менє̀: 9 всꙋ́е же чтꙋ́тъ мѧ̀, ᲂу҆ча́ще ᲂу҆че́нїємъ, за́повѣдемъ человѣ́чєскимъ. 10 И҆ призва́въ наро́ды, речѐ и҆̀мъ: слы́шите и҆ разꙋмѣ́йте: 11 не входѧ́щее во ᲂу҆ста̀ скверни́тъ человѣ́ка: но и҆сходѧ́щее и҆зо ᲂу҆́стъ, то̀ скверни́тъ человѣ́ка.